Въведение в Хималайската Розова Сол

Хималайската розова сол представлява халитно минерално образувание (натриев хлорид, NaCl), добивано от солни мини в района на Салт Рейндж (Salt Range) в провинция Пенджаб, Пакистан. Най-известното находище е минната система Khewra Salt Mine, разположена на около 160 километра от планинската верига Хималаи.

Важно уточнение относно името

Въпреки популярното наименование "хималайска сол", находището всъщност не се намира в самите Хималаи, а в прилежащия солен хребет Салт Рейндж. Името е маркетингова условност, която подчертава близостта до Хималаите и древния произход на солта, свързан с геоложката история на региона.

Историческо значение

Находището Khewra е открито през 326 г. пр.н.е. от конете на армията на Александър Велики, които започнали да ближат скалите в региона. Това е второто по големина солно находище в света след соляната мина Goderich в Канада. Минната система обхваща площ от около 110 квадратни километра, с 11 различни пласта на солни отлагания, достигащи дебелина от 150 до 900 метра.

Добивът на сол в региона има дълга история, като през вековете солта е била важен търговски артикул по маршрутите на Пътя на коприната. През 1849 година минният комплекс попада под британски контрол, когато Източноиндийската компания завладява Пенджаб. Инженерът доктор H. Warth въвежда съвременни методи за добив през 1872 година, които са основа на днешните техники.

Характерният розов цвят

Розовият до оранжевочервен цвят на солта се дължи на няколко фактора. Основната причина е наличието на желязо в различни степени на окисление. Двувалентното желязо (Fe²⁺) придава бледорозов нюанс, докато тривалентното желязо (Fe³⁺) в оксидна форма (Fe₂O₃ - хематит) създава интензивен червеникав оттенък.

Научна бележка

Концентрацията на желязо в хималайската розова сол варира между 0.0004% до 0.0012% (4-12 mg/kg) според различни лабораторни анализи. Това е значително по-ниска концентрация от необходимата за покриване на дневните нужди от желязо (8-18 mg дневно за възрастни), което прави солта неподходящ основен източник на този микроелемент.